Доклад за законодателството в областта на международното осиновяване в Република Италия

Международни актове:

  1. Конвенция за правата на детето – Ню Йорк от 20 ноември 1989, ратифицирана със Закон № 176 от 27 май 1991г.
  2. Конвенция за закрила на детето и сътрудничество в областта на международното осиновяване от Хага на 29 май 1993, ратифицирана със Закон № 476 от 31 декември 1998г. Публикувана в Държавен вестник № 8 от 12 януари 1999г.

Вътрешни актове:

  1. Решение, съдържащо критериите за разрешение за дейност, предвидена от чл.39 от закон №184 от 4 май 1983 и последващите промени  и уреждането на условията за вписване в съответния регистър  Закон №184 от 4 май 1983г. Така както е променено от Закон № 476 от 31 декември 1998г. и от Закон №149 от 28 март 2001г.
  2. Закон №476 от 31 декември 1998г. – Ратифициране и изпълнение на Конвенцията за закрила на детето и сътрудничество в областта на международното осиновяване от Хага на 29 май 1993г.. Промяна на закон № 184 от 4 май 1983 по темата за осиновяването на малолетни чужденци, публикувана в Държавен вестник № 8 на 12 януари 1999г.
  3. Решение, съдържащо критериите за разрешение за дейност, предвидена от чл.39 от закон  № 184 от 4 май 1983 и последващите промени  и уреждането на условията за вписване в съответния регистър  Закон № 184 от 4 май 1983г. Така както е променен от Закон № 476 от 31 декември 1998 г. и от Закон № 149 от 28 март 2001г. В решението се регулира и Правото на малолетния да има семейство – Публикувано в Държавен вестник  на 17 май 1983г. № 133, S.O.
  4. Закон №149 от 28 март 2001 –  променя закон № 184 от 4 май 1983г., отнасящ се за  “Редът и условията за осиновяване и за приемна грижа на малолетни” както е озаглавена част VIII на първа книга на Гражданския кодекс. Публикуван в Държавен вестник № 96 от 26 април 2001г.
  5. Декрет на Президента на републиката №108 от 8 юни 2007г. – за реорганизация на Съвета за Международно осиновяване, публикуван в ДВ № 171 от 25 юли 2007г.
  6. Декрет на Председателя на министерски съвет  от 24 септември 2007 година, отнасящ се за номинирането на Председателя на Съвета за международно осиновяване; номинирането на Заместник Председателя на Съвета за международно осиновяване и на членовете му.
  7. Министерски декрет от 6 август 2007, отнасящ се до определянето на представители на семейни асоциации от национален характер в състава на Съвета за международно осиновяване
  8. Декрет на председателя на министерски съвет от 9/11/07 – Промяна на състава на Съвета за международно осиновяване

Осиновителната процедура по Международно осиновяване съгласно Централния орган на Република Италия

Кой може да Осинови: Необходими изисквания за осиновяване

Необходимите изисквания за международно осиновяване са същите като тези за национално осиновяване и са предвидени в чл. 6 на Закон 184/83 (променен със закон 149/2001), който урежда осиновяването и приемната грижа и който смятаме за необходимо да представим, защото съдържанието му е най-интересно за  семействата.

“Осиновяването е разрешено на двойка, сключила брак от най-малко 3 години или достига този период сумирайки към времетраенето на брака – периода на съвместното предбрачно съжителство, между която няма личностна и фактическа раздяла и която е годна  да възпитава, обучава и е в състояние да издържа малолетните, които има намерение да осинови”.

Що се отнася до възрастта, според закона:
– минималната разлика между осиновяващия и осиновения  е 18 години;
– максималната разлика между осиновяващите и осиновения е 45 години за единя от съпрузите, 55 години за другия.

Този лимит може да бъде отменен ако съпрузите осиновят двама или повече братя и ако имат малолетен биологичен или осиновен син или дъщеря.

Това означава, че ако бъдещата майка е на 47 години, а бъдещият баща на 56, двойката може да осинови едно дете на не по-малко от 2 години. Ако бъдещата майка е на 54 години, а бъдещият татко на 63, двойката може да осинови едно дете на не по-малко от 8 години. Ако бъдещата майка е на 50 години, а бъдещият баща на 68, двойката може да осинови едно дете на 13 години.

Лимитите във възрастта, вкарани в закона, имат за цел да гарантират на осиновения родители, годни да го отглеждат и да се грижат за него до навлизането му в зряла възраст, в едно аналогично състояние на това на биологичното родителстване.

Това казва италианският закон, но тъй като определянето на подходящото осиновимо дете се решава от Чуждите власти, лимитите, които нашият законодател измести много напред, за да позволи и на не толкова млади двойки да осиновят, не се много ефикасни в реалността, тъй като голяма част от чуждите страни привилегироват младите двойки.

Така че, за да се осинови е необходимо:

– да са двама;
– да са женени в момента на представянето на иска за започване на осиновяването -декларацията за готовност;
– да докажат документално или със свидетел, ако бракът е сключен от по-малко от три години, продължителното, стабилно, продължаващо съжителство, преди сключването на брак, за един период поне равен на  допълването на трите години;
– да няма  в ход никакъв процес на развод, даже фактически

– кандидат осиновителните родители трябва да са годни да възпитават и обучават и да са в състояние да издържат малолетните, които искат да осиновят.

Ясно е, че за последното изискване не може да се процедира както с предходните – с една формална проверка, а е необходима една по-комплексна оценка “по същество”, отнасяща се до съдържанието и качеството на отношенията между двойката. Оценката се поставя от Съда за малолетни  и се  реализира чрез социалните служби по местоживеене, както и в сътрудничество с местните здравни служби; това е така защото интердисциплинарността е необходима за едно правилно наблюдение на отношенията в двойката и на нейната реална  възможност да приеме дете, на ресурсите й да посрещне евентуални трудности в инетгрирането му.

Пътят за осиновяване

Изборът осиновяване
Важността на мотивацията

Да имаш осиновено дете означава  да отвориш в собственото си семейство едно място, не само физическо, но преди всичко умствено за приемане на момиче или момче, родено от други, с една своя история, която е необходимо да продължи с нови родители, с които ще образува истинско семейство, като един негов втори шанс в живота. Само така, тръгвайки от желанието да имаш дете и надграждайки върху това личната и семейна история, която да е на истинско приемане, може да се започне правилния път на осиновяването.

Да осиновиш едно чуждестранно дете

В случай на осиновяване на чуждестранно дете този път е по- учленен, но по много начини и по-богат. Международното осиновяване позволява да приемеш деца от други страни,  с различна култура, език и традиции, които да станат интегрална част от твоето семейство. За това, за да се защитават правата им, нормативата е по-комплексна, но днес, в замяна, предлага сигурност върху състоянието на изоставяне на детето, една по задълбочена подготовка  и една по-голяма подкрепа на двойките, които са решили да поемат по този път.

Международното осиновяване е осиновяване на чуждестранно дете, извършено в неговата страна пред властите и законите, които действат там.

За да е ефикасно в Италия едно подобно осиновяване, е необходимо да се следват по-особени процедури, определени от италианските и международни закони. В противен случай чуждестранното осиновяване няма да се счита за валидно и детето няма да може дори да влезне в Италия. Освен това в определени случаи, неспазването на законите, отнасящо се до осиновяването  може да представлява престъпление.

Тези наредби може да се струват на някои прекалени, но са необходими за гарантиране на изоставените деца и на бъдещите им осиновители, едно законно правилно осиновяване, уважавайки правата на всички участници.

През последните години международното осиновяване бележи голяма развитие. През 1982 осиновяванията на чуждестранни деца, произнесени от италианските съдилища  за малолетни бяха общо по-малко от 300. В същия период са регистрирани повече от 1000 национални осиновявания. През 1991 в Италия, с цел осиновяване, са влезли повече от 2700 чуждестранни малолетни, докато италианските деца, декларирани за осиновяване са били по малко от 1000.

Тенденцията на повишаване на международните осиновявания е била непрекъсната и през 1999 година, което се разкрива от влизането в Италия на 3000 осиновени чуждестранни деца, докато исканията за годност за международно осиновяване са били над 7000.

Такова бързо развитие на феномена не се среща само в Италия, но можем да го открием  във всички икономически развити страни. В тези, подобрението на социално-икономическите условия бе последвано от намаляване броя на изоставените деца, като от друга страна спада на раждаемостта повиши молбите за осиновяване. Така те се насочиха към единствения възможен път – този на международното осиновяване.

Хагската конвенция от 29 май 1993г. за защита на малолетните и сътрудничество в сферата на международното осиновяване е главния инструмент, за да се гарантират заедно правата на децата и правата на тези, които искат да ги осиновят и за да се преборим с всякакъв трафик на малолетни, който може да се роди с цел осиновяване. Италия се присъедини към този пакт със закон № 476 от 31 декември 1998г., чиито норми промениха закон № 184 от 4 май 1983  и сега регулират процедурата по международно осиновяване.

Духът на Конвенцията и на италианският закон е базиран на принципа на субсидиарност на международното осиновяване: осиновяването трябва да е последния път за изминаване, за да се реализира интереса на детето, когото няма възможност да му се помогне вътре в собственото му семейство /там където има/ и в родната му страна.

Така че международното осиновяване има една голяма гражданска стойност и е един инструмент за обогатяване на мултикултуралния аспект на нашето модерно общество. Освен това то представлява и един вид солидарен избор спрямо изоставянето на деца в по-бедните страни. Но не е единствено: италианският закон предвижда и лицензираните организации за международно осиновяване да се занимават конкретно и с други проекти, свързани с помощ и подкрепа на детството в чуждите страни, в които работят.

1етап : Иск за годност

Време: до 15 дни от представянето на декларацията за готовност съдът трябва да съобщи за запитването на компетентните социални местни служби. (виж  2 етап)

Субект: двойката, Съд за малолетни
Място: Регионалният съд по местоживеене; Италия
Първият етап за този, който иска да осинови чуждестранно дете е Съдът за малолетни, който е компетентен на територията по местоживеене. Обикновенно се намира в главния град на всеки регион, а някои региони имат и повече от един.
В случай на италиански граждани с жителство в чужбина, компетентният съд, към който трябва да се обърнат, е този на последното местожителство на двойката, а в случай, че липсва такова – Съдът за малалетни в Рим.

Веднъж разбрали към кой съд е необходимо да се обърнат, съпрузите трябва да представят “декларацията за готовност” за международно осиновяване към гражданското деловодство. Кандидатите за осиновяване всъщност нямат право да получат дете, но могат само да изразят своята готовност да осиновят такова. Всъщност институцията “осиновяване” има за цел да задоволи правото на всяко дете да има семейство и да даде възможност на едно дете, което няма –  да получи.

А не обратното.
Освен декларацията, се прилагат следните документи: (Внимание изискваните документи може да варират, за това съветваме двойката да се свърже предварително със Съда, към който ще пуснете иска за годност.)

  1. Акт за раждане;
  2. Семейно положение;
  3. Декларация за съгласие за осиновяване от родителите на осиновитилите, направена във формата на заместваща лична декларация, подписана пред секретаря, а тогава, когато са починали:
  4. Смъртен акт на родителите на молителите;
  5. Удостоверение, издадено от личния лекар;
  6. Удостоверения за материално положение: модел 101 или модел 740 или фиш за заплата;
  7. Свидетелство за съдимост на молителите;
  8. Декларация, в която съпрузите, кандидати за осиновяване декларират, че не са разделени дори и фактически.

Кандидатите за осиновителни родители трябва първо да отговарят на изискванията, предвидени в чл.6 на закон № 184/1983  и след това да представят декларация за готовност:

  • да са съпружеска двойка;
  • да са женени в момента на декларацията за възможност
  • да нямат в ход никаква раздяла;
  • да са с една максимална разлика и за двамата от 45 години (минималната е 18 години) с детето, което ще осиновят;
  • да притежават възможността да възпитават, обучават и издържат осиновеното дете /изисквания, които са обект на проучване на местните социални и санитарни служби, след проверка от страна на Съда/.

Ако Съдът за малолетни установи липса на гореописаните изисквания, веднага се произнася с декрет за негодност.

Ако съдът за малолетни не установи липси, до 15 дни от представянето на декларацията за готовност,  съдията за малолетни, предава документацията на кандидатите за осиновяване на местните социални и санитарни служби.

2 етап: Проучване на местните служби

Време: до 4 месеца от изпращането на документите от Съда за малолетни.
Субект: социалните и санитарните служби, двойката
Място: местните служби в града по местоживеене; Италия

Социалните и санитерните  местни служби имат важната роля да опознаят двойката и да оценят родителските й способности, събирайки  информация за личната им, семейната и социална история. Работата на тези служби е насочена към писането на доклад, който да изпрати на Съда и който ще предостави на съдията елементи, за оценка на иска на семейството.

Ясно е, че това е един много деликатен момент, в който кандидатите за осиновяване могат да се почувстват като подложени на изпит. Но службите трябват да се опитат да сондират тяхната възможност да се грижат за малолетен, отвореността и на двамата към осиновяването, социално-икономическата им ситуация по най-дискретен начин, стоейки “до тях”, а не срещу кандидатите за осиновяване. И по този начин ще бъдат готови да предоставят на двойката всеки  полезен елемент за една по-задълбочена подготовка на семейството за осиновяването.
В тази фаза задължение на службите е и да информират по правилен и цялостен начин кандидат осиновителите за условията на живот на децата в страните, от които идват и за стила на живот, на който са свикнали.

3 етап: Декрет за годност

Време: до 2 месеца от получаването на доклада от местните служби
Субект: Съдът за малолетни
двойката
Място: Съдът за малолетни в района на местожителството; Италия
Веднъж получил доклада, Съдът призовава съпрузите и може, ако  сметне за необходимо, да изиска допълнителна информация. На този етап съдията решава дали да издаде декрет за годност или да издаде декрет за несъстоятелност на иска, поради несъответствие с изискванията за осиновяване. Ясно е, че съдът взима решението, позовавайки се на проучванията, направени от социалните служби, които представляват базата за оценяване на годността.

Декретът за годност може да съдържа, в интерес на детето и всеки полезен елемент, за да се зъвърши картината с характеристиките на двойката, за да подпомогне срещата със специфичното дете или с повече деца за осиновяване.

Веднъж издаден, декретът се изпраща на Комисията за международни осиновявания и на лицензираната организация, ако вече е избрана от съпрузите.

4 етап: Започва търсенето

Време: двойката трябва да започне процедурата, обръщайки се към лицензираната организация до 1 година от издаването на декрета за годност.
Субект: Лицензирана организация , двойка
Място: един от офисите на лицензираната организация, избрана от съпрузите; Италия

Двойката, притежаваща декрет за годност трябва да започне до една година от издаването му процедура за международно осиновяване, обръщайки се към една от лицензираните от Комисията по международно осиновяване организации.

В тази фаза, двойката може да бъде насочена към една от страните, с които организацията работи. Почти всички лицензирани организации организират срещи с цел да информират семействата за процедурите на страните, в които присъстват, за реалността на международното осиновяване и за да ги подготвят, в сътрудничество с психолози  и други експерти, за бъдещата им роля на осиновителни родители.

Обръщането към лицензирана организация е една Задължителна стъпка, за да може да се реализира валидно международно осиновяване. Организацията придружава съпрузите и движи практиката по цялата процедура.

5 етап: “Срещата” в чужбина

Време: не може да се определи
Субект: Лицензираната организация, Централната чуждестранна власт, Италианската комисия за международни осиновявания, двойка, дете за осиновяване
Място: страната , посочена от двойката; Чужбина

Отнася се за най-деликатната и важна фаза от цялата процедура по осиновяване. В тази фаза лицензираната организация, към която са се обърнали съпрузите започва  процедурата по осиновяване в избраната  страна.

Организацията, веднъж получила от чуждестранните власти предложение за среща с детето за осиновяване, информира кандидат осиновителите и получила одобрението им ги асистира, движейки цялата необходима практика.

Ако срещите на двойката с детето завършат с позитивно мнение и от  властите от чуждата страна, организацията предава удостоверението по чл.17 от Хагската конвенция  и докладите за определеното дете и за връзката осиновен-осиновители на Комисията за международно осиновяване  в Италия, потвърждавайки  съществуването на предвидените изисквания от Хагската конвенция в чл. 4.

Ако обаче срещите не завършат позитивно, организацията го отбелязва  и информира италианската комисия, докладвайки и мотивите на базата на които направеното предложение не се е оказало отговарящо на интереса на малолетния. Това е полезна информация, даже  необходима, за евентуални последващи предложения.

Може да се случи и организацията да не приеме едно определено предложение за осиновяване, направено от Централната чуждестранна власт. В този случай, кандидат осиновителите  могат да се обърнат в Италия към Комисията по международно осиновяване, която може да не потвърди отказа на организацията и да процедира директно, замествайки самата организация или да повери на друга организация поръчението да доведе процедурата до край.

Лицензираната организация трябва да предаде цялата информация, отнасяща се до детето, заедно с решението на чуждестранния съдя  на Комисията за международни осиновявания в Италия, която се грижи за съхранението.

6 етап: Влизане в Италия

Време:  не може да се предвиди
Субект: Комисията за международно осиновяване, Лицензираната организация
двойката, детето
Място: Италия

Веднъж получена документацията за състоялата се среща в чужбина и за съгласието за това, дадено от съпрузите, изпратена от лицензираната организация, Комисията за международно осиновяване разрешава влизането и престоя на осиновения малолетен в Италия, след като удостовери, че осиновяването съответства на Наредбата на Хагската конвенция.

7 етап: Завършек 

Време: не може да се предвиди
Субект: Съдът за малолетни, двойката
Място: Италия; Съдът за малолетни в региона на местоживеене.

След като детето влезе в Италия, процедурата приключва  със заповед от страна на Съда за малолетни за вписване на процедурата по осиновяване в регистрите на гражданското състояние. Компетентен за това вписване е Съдът за малолетни  на мястото по местоживеене на родителите в момента на тяхното влизане в Италия с малолетния. (въпреки, че е възможно и да е различен от този, който първоначално се произнася с декрета за годност) .

С вписването малолетния окончателно става италиански гражданин и член на новото мулти-етническо семейство, което току що се е родило.

Изготвил:

Красимира Натан

По данни на Централния орган за международно осиновяване на Република Италия

12.03.2015г.

София